закон за етажната собственост - Изпъждането на лошите съседи ще става с решение на всички собственици на сградата или входа без засегнатото лице.

Лошите съседи ще си ходят, без да губят апартамента

Собствениците ще могат да се сдружават за управление на общите части

Галя Горанова

Изпъждането на лошите съседи ще става с решение на всички собственици на сградата или входа без засегнатото лице. Това предвижда приетият на първо четене закон за етажната собственост. Към тази най-тежка мярка ще се прибягва, ако провинилият се системно нарушава правилника за вътрешния ред, добрите нрави, не изпълнява решенията на общото събрание, не плаща месечните вноски за поддръжка на общите части и излага на опасност от пожар сградата. Тази възможност съществува и в сега действащия закон, но не се прилага. Не е изключено процедурата за прогонване на опърничавите съседи да бъде улеснена между първо и второ четене и това да става с решение на 75% от собствениците, допуснаха депутати.
Изгонването на съседа обаче не означава, че той губи жилището си, обясни Яни Янев от НДСВ. Целта е дразнителят да бъде отстранен, но той си запазва правото да даде апартамента под наем или да го продаде.
Главната новост в закона е възможността собствениците да се обединяват в сдружение за управление на общите части. Сдружението е юридическо лице с нестопанска цел и може да се учреди както от собствениците на цяла сграда, така и в отделен вход. Това ще им даде възможност да кандидатстват за средства по програми за енергийна ефективност и саниране. Сдружението ще се учредява само при съгласие на всички собственици. Решението за саниране и ремонти обаче ще се взима със съгласието на собствениците, притежаващи 51% от идеалните части от сградата.
----------
УПРАВЛЕНИЕ
Извън сдруженията етажната собственост ще се управлява както досега - от общо събрание на собствениците. То ще избира управителен и контролен съвет. Органът ще определя месечните вноски за поддръжката на общите части, ще взима решения за ремонти и инсталиране на реклами. Събранието ще се свиква от УС или по искане на собственици, притежаващи най-малко 20% от общите части. За да е легитимно обаче, трябва да присъстват 75 процента от собствениците. Който не се съобразява с решенията му, ще се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
Според експерти законът, който засяга над 4 млн. българи, обитаващи панелки и кооперации в големите градове, крие капани. Може да се окаже, че повече от 50% от сградите са на фирми, които да налагат правила в противоречие с желанията на живущите в тях.

Ром е арестуван за убийството на екоинспектор

Убиецът на екоинспектора Петър Петров, който бе застрелян в сряда сутринта, е заловен на ГКПП-Кулата, съобщи МВР. 46-годишният Иван Вачев и синът му опитали да избягат в Гърция. Около 20.35 ч. таксиметровият автомобил, в който се возели, бил спрян на пункта и издирваните са задържани.
На Вачев е повдигнато обвинение за убийство на длъжностно лице по особено мъчителен начин и с цел да прикрие друго свое престъпление. За подобно престъпление законът предвижда от 15 до 20 г. затвор или доживотна присъда. От МВР пък съобщиха, че заради съдействието ще бъдат наградени граничните полицаи.
Вачев и синът му били част от ромска престъпна група от Тръстеник, която се занимавала с изкопаване и кражба на PVC и метални тръби. 51-годишният Петър Петров бе застрелян в сряда около 09.00 ч. сутринта в землището на Долни Дъбник, когато заедно с колега оглеждали района със служебния си автомобил. Тогава се натъкнали на голяма група роми, които изкопавали тръби. Вачев стрелял предупредително във въздуха, но крадците отвърнали на стрелбата.

Книги библиотека orel3

Ваклуш Толев интервю - Няма зло, има нееволюирало добро, човекът не е грешник, а бог в развитие.

Ваклуш Толев: Знаещият е повече от безгрешния
Битката няма да е за нови морални стойности, а за знанието, убеден е богословът
[23-02-2008] от Интервю на Милена Бойкова-Терзийска

“Няма зло, има нееволюирало добро”, е мотото на Ваклуш Толев. Основател е на сдружение “Общество Път на Мъдростта” и е автор на трилогията “История и теория на религиите”, “Седемте лъча на еволюцията”, сп. “Нур”. Учил е право в Юридическия факултет на Софийския университет, но през 1946 г. е изключен по политически причини. Престоява години по затвори и лагери. Там пише поезия, драми, философски есета, повечето от които после били унищожени. След излизането от затворите завършва богословие в Духовната академия, София. Тази година издаде част от стиховете си в книга “Разпилени бисери” и на 7 януари навърши 85 г. Негово е предложението към ООН да се включи в “Хартата за правата на човека” и клауза за правата на душата, като се премахне прилагането на “анатема” в религиите и понятието “враг” в социално-гражданските отношения. “Това е поражение на духовната субстанция, наречена “душа”. Но няма резултат. Няма зрялост още”, казва г-н Толев. Автор е и на идеята за Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи в националната ни история.

- Г-н Толев, писането на стихове ли съхрани духа ви през онези години в лагерите?
- Човек винаги носи товар. Хубавото е, когато той е духовен. Иначе носи товара на всекидневието и изразява недоволство. За мен поезията е музика, която се усеща, картина, която се помни, мъдрост, която дава живот!
- Дали напоследък не сме в морален, нравствен и културен спад? Намалял ли е апетитът за духовна храна?
- Човечеството не е навикнало да се променя. И тогава, когато са изчерпани енергиите на известни нравствени таблици, идва една промяна, но не могат да я понесат. Много лесно е да се отрече наличният морал, но трудно е да създадете нов. Тази битка Христос я изживя и трагедията на християнството е там, че голяма част от старите морални постулати на юдейството и на някои други остатъци от мирови религии влязоха и в християнството. Защото Христос излезе срещу колективното съзнание в идея за личност. За жалост точно това се загуби – в християнството личността се загуби. Когато искаш да смениш един морал, изглежда тежка битката. В третото хилядолетие обаче битката няма да е вече за нови морални стойности, а за знанието. Знаещият е повече от безгрешния.
- Как ще коментирате идеите за изучаване на религия в училище? Трябва ли младите да се запознават с религията?
- Когато вероизповеданието е като задължителна дисциплина, а не като вътрешна потреба, после, като узреят тези, на които е наложено, те се освобождават от него. Институтът трябва да смени възпитанието чрез морал със знанието, което още Адам се опита да направи. Опита се да знае, а те му казаха, че е грешен. В религиите стои доктрината на креацията, която е неподвижна. Отрича се законът на еволюцията, на прераждането, макар първите столетия на християнството да е изповядвано. Проблем на религиите е, че още се занимават с битката между доброто и злото. За мен няма зло, има нееволюирало добро, човекът не е грешник, а бог в развитие.
- Къде е вярата на младите хора?
- Единственото нещо, в което не вярват – това е в себе си. Това е трагедията! Ако те вярваха в себе си, щяха да направят поведение на търсена култура. Даже този напътен бърз ход, с който се отива към Европа, която също не може да ги удовлетвори. Те отиват в Европа, за да намерят прехрана, но не могат да намерят това, което Европа сама няма – там има цивилизация, но няма култура. Преди повече от 40 години Европа отиде в Индия да търси култура. Хипитата отидоха, и то с една грешна представа как трябва да търсиш културата на духа – да я търсиш, като отидеш дрипав. И се върнаха пък дрипави в душата си, защото в Индия на улиците не дават култури.
- Не е ли пагубен духовният упадък в консумативното общество? Някои ще кажат, че сме на прага на културен колапс през 21 век?
- Никога не може да се говори за колапси на културата, а за бедност, когато мисълта е в невъзможност да “краде” ценностите на духа. Има исторически моменти, в които дадени народи бедстват по отношение дарованието си и поддържат равнище на вегетиране. Така че нищо страшно няма в това да сме вегетирали няколко десетки години, преразказвайки идеологически неудобства или обличайки ги в дрехата на изкуство, както бяха рисувани "великите мъже". Когато искате да възпеете трудовия подвиг на мъжа, не му създавайте тъпа глава и големи мускули. Много по-съществено е главата да е гениална, а мускулите може да не бъдат чак толкоз трудолюбиви...
- Къде е мястото на хората, занимаващи се с култура и изкуство? Неуютно ли се чувстват те у нас?
- Творецът не живее от привилегии, а от вдъхновение, докато посветеният живее от Богооткровение! И тогава всеки творец може в смирението си да намери уютност, защото ще даде път на духовното осенение, а не удовлетворение на себичността си или искане на награда за това, че е направил добро на света. Творци са тези, които имат измерения, че са пратени да дадат нещо, което не е давано. Защото по-голямата част преразказват или правят преобрати на дадени вече неща, което безспорно говори, че техният извор е мисленето, а не вътрешното прозрение, още по-малко откровението. Когато не си служат с интуиция, те правят интерпретация на даденото. Нашият Златен век на книжнина постави големи личности, нашето Възраждане изведе в жертва. Един Пенчо Славейков направи прозрението: "Бог и България единство в двойна плът!” Идеологията внася бедност в душевността на твореца. Има даровити поети, които станаха идеологическа тръба (без да е ангелска, разбира се), защото ясно личи дарованието, но работят с материал, който ги ограничава като идеологическо подчинение. Това е голямата беда. В сегашното време трудно бих казал, че някой е излязъл над водата, т.е. над астрала, над чувствата. Но това още не е небето на ума, още по-малко е звездата на откровението!
- Разликата между духовната храна и псевдохраната става все по-размита за много хора?
- Измерителен уред винаги е имало и той се е наричал съвест за ценности. Разминаването се дължи на това, че социални доктрини с идея за властване поднасят на цели поколения забавления вместо занимания. Една стара версия, която говори за хляб и зрелище. Сега това зрелище вие го имате в стадионите, в купоните. Забавлението стана по-привлекателно, купонът стана изповедание. И виждаме какво ни поднася една телевизия! Поднася точно тази илюзорност, че човекът съществува. Да, човекът съществува, но за съжаление не живее. Той се илюзира, че живее. Защото, ако вие живеете, трябва да израствате, като дадете път на духовността си. Не може да се повтори Бетховен – съгласен съм, но защо трябва да повтаряме крясъците на природата в миналото. Това е трагедията на новите поколения. И оттук е тенденцията да се опростяват занимателните университети и учебниците, учебните заведения. Колкото може, ги правят все по-прости. Защо? С идея не толкоз за идеологическото отъпяване, отколкото за примиренческо мислене. И отново създаваш вече – не homo ludens, а homo perduto – загубения човек. А когато загубите човека, как искате да изведете Бог?

Текстилният бизнес започва внос на кадри от Виетнам

Текстилният бизнес започва внос на кадри от Виетнам

Първите 60 работници идват у нас през май

Силвия Георгиева

"Първите 60 виетнамски работници, които ще започнат да попълват дефицита на кадри в текстилната и шивашката ни индустрия, се очаква да дойдат у нас през май", съобщи пред БТА Валерия Жекова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил.
Жекова обясни пред "Сега", че в момента се водят преговори между наши предприятия в текстилната индустрия, изпитващи глад на кадри, и фирма, занимаваща се с внос и износ на работници. На какви заплати ще бъдат наети те, обаче Жекова не отговори. Тя отказа всякакви подробности, докато не се сключат договорите, в които ще бъдат уточнени условията по пребиваването им, включително и местата, където ще живеят. "Ако работи качествено, всеки може да взема по 600-700 лв., но ние, българите, не сме работливи, неслучайно оцениха производителността на труда ни като 20% от европейската", коментира само тя.
По думите й в сектора у нас работят 160 хил. души, като през първата половина на м. г. броят на заетите в него е намалял с 2,5%.
За внос на виетнамци у нас се заговори още в края на 2006 г., когато при посещение на премиера Сергей Станишев във Виетнам бе сключен договор за облекчаване на визовия режим за виетнамци, които да работят по родните ни курорти.
От Агенцията по заетостта обясниха, че през 2007 г. са издали само едно разрешение на виетнамец за работа у нас, а молби от други граждани на Виетнам към момента при тях не са постъпили. За да работят легално у нас, чужденците от трети държави извън ЕС трябва задължително да получат разрешение от АЗ. По закон броят им в една наша фирма не може да надвишава 10% от общия брой на наетите там български граждани. Те могат да се издържат законно у нас и при условие, че българският работодател не е успял да намери подходящ персонал сред българските граждани.
Заради липсата на кадри във всички сектори у нас обаче социалният министър Емилия Масларова се обяви за отпадане на 10%-то ограничение, тъй като подобно условие не съществува в ЕС. Според Масларова трудовият ни пазар вече е на такова равнище, че имаме нужда от конкуренция. Освен това по думите й вносът на определена работна ръка ще подейства като инжекция на нашите кадри без образование и квалификация, които ще бъдат стимулирани да се квалифицират.
Въпреки заканите за внос на работници по данни на социалното министерство у нас безработните със средно и висше образование са 110 000 души, а необразованите и с основно образование - 170 000.

Над 70% от българите едва свързват двата края.

Над 70% от българите едва свързват двата края
Едва 7% от домакинствата успяват да спестят малко пари

Общо 70,1% от българските домакинства свързват двата края, а 15,1% признават, че затъват в дългове. Това сочат данните на Националният статистически институт за наблюдението на потребителите през януари 2008 г. Общо 22 на сто от домакинствата посочват, че финансовото им състояние в сравнение с това преди една година се е влошило значително. Едва 7% от домакинствата у нас успяват да спестят малко пари. Около 75% смятат, че цените в сравнение с тези от преди 12 месеца са се повишили твърде много, а 35,6 на сто очакват още по-бързо увеличение на цените в следващата една година.

Над 75 на сто от анкетираните са категорични, че няма да могат да си позволят закупуването на кола в рамките на следващата една година. Близо 90% признават, че няма да имат възможност да си закупят жилище или вила, а 68,3% споделят, че няма да могат да отделят средства за подобрения на дома си.

Около 69% от домакинствата смятат, че в следващата година няма да могат да спестят пари, а 22,5% отбелязват, че спестяването на средства е малко вероятно.

Банковите лихви продължават да се увеличават

Централната банка вчера обяви поредното покачване на основния лихвен процент (ОЛП). За февруари той се вдига от 4.68% на 4.75%.
За да привличат свеж финансов ресурс, банките в последно време предлагат доста изгодни оферти за депозитите - за 6-7% ефективна годишна лихва.
Увеличението на ОЛП автоматично се отразява върху задълженията към НОИ, данъчните и просрочените сметки за парно, вода и т.н., които се олихвяват с т.нар. законна лихва, т.е. ОЛП плюс някаква надбавка, най-често 10%. За НОИ обаче този процент е 20%.