Ваклуш Толев: Знаещият е повече от безгрешния
Битката няма да е за нови морални стойности, а за знанието, убеден е богословът
[23-02-2008] от Интервю на Милена Бойкова-Терзийска
“Няма зло, има нееволюирало добро”, е мотото на Ваклуш Толев. Основател е на сдружение “Общество Път на Мъдростта” и е автор на трилогията “История и теория на религиите”, “Седемте лъча на еволюцията”, сп. “Нур”. Учил е право в Юридическия факултет на Софийския университет, но през 1946 г. е изключен по политически причини. Престоява години по затвори и лагери. Там пише поезия, драми, философски есета, повечето от които после били унищожени. След излизането от затворите завършва богословие в Духовната академия, София. Тази година издаде част от стиховете си в книга “Разпилени бисери” и на 7 януари навърши 85 г. Негово е предложението към ООН да се включи в “Хартата за правата на човека” и клауза за правата на душата, като се премахне прилагането на “анатема” в религиите и понятието “враг” в социално-гражданските отношения. “Това е поражение на духовната субстанция, наречена “душа”. Но няма резултат. Няма зрялост още”, казва г-н Толев. Автор е и на идеята за Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи в националната ни история.
- Г-н Толев, писането на стихове ли съхрани духа ви през онези години в лагерите?
- Човек винаги носи товар. Хубавото е, когато той е духовен. Иначе носи товара на всекидневието и изразява недоволство. За мен поезията е музика, която се усеща, картина, която се помни, мъдрост, която дава живот!
- Дали напоследък не сме в морален, нравствен и културен спад? Намалял ли е апетитът за духовна храна?
- Човечеството не е навикнало да се променя. И тогава, когато са изчерпани енергиите на известни нравствени таблици, идва една промяна, но не могат да я понесат. Много лесно е да се отрече наличният морал, но трудно е да създадете нов. Тази битка Христос я изживя и трагедията на християнството е там, че голяма част от старите морални постулати на юдейството и на някои други остатъци от мирови религии влязоха и в християнството. Защото Христос излезе срещу колективното съзнание в идея за личност. За жалост точно това се загуби – в християнството личността се загуби. Когато искаш да смениш един морал, изглежда тежка битката. В третото хилядолетие обаче битката няма да е вече за нови морални стойности, а за знанието. Знаещият е повече от безгрешния.
- Как ще коментирате идеите за изучаване на религия в училище? Трябва ли младите да се запознават с религията?
- Когато вероизповеданието е като задължителна дисциплина, а не като вътрешна потреба, после, като узреят тези, на които е наложено, те се освобождават от него. Институтът трябва да смени възпитанието чрез морал със знанието, което още Адам се опита да направи. Опита се да знае, а те му казаха, че е грешен. В религиите стои доктрината на креацията, която е неподвижна. Отрича се законът на еволюцията, на прераждането, макар първите столетия на християнството да е изповядвано. Проблем на религиите е, че още се занимават с битката между доброто и злото. За мен няма зло, има нееволюирало добро, човекът не е грешник, а бог в развитие.
- Къде е вярата на младите хора?
- Единственото нещо, в което не вярват – това е в себе си. Това е трагедията! Ако те вярваха в себе си, щяха да направят поведение на търсена култура. Даже този напътен бърз ход, с който се отива към Европа, която също не може да ги удовлетвори. Те отиват в Европа, за да намерят прехрана, но не могат да намерят това, което Европа сама няма – там има цивилизация, но няма култура. Преди повече от 40 години Европа отиде в Индия да търси култура. Хипитата отидоха, и то с една грешна представа как трябва да търсиш културата на духа – да я търсиш, като отидеш дрипав. И се върнаха пък дрипави в душата си, защото в Индия на улиците не дават култури.
- Не е ли пагубен духовният упадък в консумативното общество? Някои ще кажат, че сме на прага на културен колапс през 21 век?
- Никога не може да се говори за колапси на културата, а за бедност, когато мисълта е в невъзможност да “краде” ценностите на духа. Има исторически моменти, в които дадени народи бедстват по отношение дарованието си и поддържат равнище на вегетиране. Така че нищо страшно няма в това да сме вегетирали няколко десетки години, преразказвайки идеологически неудобства или обличайки ги в дрехата на изкуство, както бяха рисувани "великите мъже". Когато искате да възпеете трудовия подвиг на мъжа, не му създавайте тъпа глава и големи мускули. Много по-съществено е главата да е гениална, а мускулите може да не бъдат чак толкоз трудолюбиви...
- Къде е мястото на хората, занимаващи се с култура и изкуство? Неуютно ли се чувстват те у нас?
- Творецът не живее от привилегии, а от вдъхновение, докато посветеният живее от Богооткровение! И тогава всеки творец може в смирението си да намери уютност, защото ще даде път на духовното осенение, а не удовлетворение на себичността си или искане на награда за това, че е направил добро на света. Творци са тези, които имат измерения, че са пратени да дадат нещо, което не е давано. Защото по-голямата част преразказват или правят преобрати на дадени вече неща, което безспорно говори, че техният извор е мисленето, а не вътрешното прозрение, още по-малко откровението. Когато не си служат с интуиция, те правят интерпретация на даденото. Нашият Златен век на книжнина постави големи личности, нашето Възраждане изведе в жертва. Един Пенчо Славейков направи прозрението: "Бог и България единство в двойна плът!” Идеологията внася бедност в душевността на твореца. Има даровити поети, които станаха идеологическа тръба (без да е ангелска, разбира се), защото ясно личи дарованието, но работят с материал, който ги ограничава като идеологическо подчинение. Това е голямата беда. В сегашното време трудно бих казал, че някой е излязъл над водата, т.е. над астрала, над чувствата. Но това още не е небето на ума, още по-малко е звездата на откровението!
- Разликата между духовната храна и псевдохраната става все по-размита за много хора?
- Измерителен уред винаги е имало и той се е наричал съвест за ценности. Разминаването се дължи на това, че социални доктрини с идея за властване поднасят на цели поколения забавления вместо занимания. Една стара версия, която говори за хляб и зрелище. Сега това зрелище вие го имате в стадионите, в купоните. Забавлението стана по-привлекателно, купонът стана изповедание. И виждаме какво ни поднася една телевизия! Поднася точно тази илюзорност, че човекът съществува. Да, човекът съществува, но за съжаление не живее. Той се илюзира, че живее. Защото, ако вие живеете, трябва да израствате, като дадете път на духовността си. Не може да се повтори Бетховен – съгласен съм, но защо трябва да повтаряме крясъците на природата в миналото. Това е трагедията на новите поколения. И оттук е тенденцията да се опростяват занимателните университети и учебниците, учебните заведения. Колкото може, ги правят все по-прости. Защо? С идея не толкоз за идеологическото отъпяване, отколкото за примиренческо мислене. И отново създаваш вече – не homo ludens, а homo perduto – загубения човек. А когато загубите човека, как искате да изведете Бог?
