Най-изгодните академични дестинации на Европа.

Университетите на северните държави са безплатни и реномирани

Милен Енчев

Облекченият достъп до европейските университети. Всеки млад човек с интереси и малко амбция ще ви каже, че това е най-вълнуващата промяна (и най-осезаемата до момента), която донесе членството на България в ЕС. Да учиш в Европа вече е лесно достъпна привилегия. При това без обременяващи заеми - висшето образование в някои държави, главно северните, е напълно безплатно. За онези, които чертаят светло академично бъдеще и кариера, това, разбира се не е достатъчно основание да кандидатстват еди-къде си. Българите, които учат в чужбина от по-дълго време, обаче са наясно, че освен безплатно, образованието в Северна Европа е и доста качествено, съответно престижно.

ШОТЛАНДИЯ
Британските университети по принцип са най-скъпите в Европа. Преди няколко години обаче Шотландия се разграничи от другите 3 нации в кралството, въвеждайки безплатен прием за висшите си училища за граждани на ЕС. Любопитна подробност е, че тази преференция не важи за жителите на Англия, Уелс и Северна Ирландия. Ако кандидатът е дошъл тук специално с цел да следва, страната поема само студентските такси. За да ползва останалите държавни помощи - стипендия, студентски заем за издръжка и др., той трябва да е живял тук поне 3 години и да кандидатства за първи път. И разбира се, да има подходящите оценки. Успехът от дипломата за средно образование, разбира се, е важен - минимумът за българите е 5.00 от дипломата и петици по математика и английски. Всеки трябва да докаже и професионално ниво на владеене на езика.
При дипломирането си обаче всеки студент пък трябва да направи еднократно дарение на университета. То се определя в началото на обучението му и не се променя с инфлацията. За записалите се в първи курс през 2006/7 г. например то ще е около 2300 паунда. Ако не завърши, студентът не плаща дарението. Както в повечето държави, повтарянето не се толерира - поправителните години са за сметка на студента, а таксите са доста високи.
Крайният срок за подаване на документите е 15 януари. При кандидатите за медицина, хуманна и ветеринарна, срокът е от 1 септември до 15 октомври. Подробна информация за процедурата за кандидатстване в Шотландия има на http://www.student-support-saas.gov.uk

ИРЛАНДИЯ
Ирландия, където образованието също е сравнително скъпо за чужденци, преди няколко години направи 7-те си университета и многобройните колежи и институти безплатни за европейски студенти. Разбира се, също не без условия, главното от които е високият успех. Остава обаче регистрационната такса от 800 евро в началото на всяка учебна година. Тя покрива административните разходи около студента.
Кандидатите за ирландско висше училище подават документи до 1 февруари, а първият семестър започва през септември.
Пълна информация за процедурите и документацията е на http://www.cao.ie. Безплатно може да се учи в повечето висши училища. Пълният им списък е на http://www.hea.ie/index.cfm/page/sub/id/822

ДАНИЯ
В Дания също има програми изцяло на английски и стават все повече. Понастоящем са около 130. Всеки университет има различни изисквания за оценките на TOEFL и останалите изпити.
Най-"елитните" специалности обаче - право, медицина, архитектура и др., са само на датски. Българите обикновено се приемат само с диплома (прилична) и в отделни случаи с входни тестове по някои предмети. За медицинските специалности и фармацията например се изискват високи оценки или тест по математика, физика и химия.
Учебната година започва на 1 септември и документи за кандидатстване се подават до 15 март. Няколко университета обаче започват занятия и през януари-февруари. При тях крайният срок е 1 септември. Така е например при английската програма по икономика на Университета в Копенхаген, която е специално за чужденци. Тя приема и през септември, и през февруари.
Сроковете при магистратурите и докторските програми са различни и специфични за някои университети.
Формулярите излизат в сайтовете на висшите училища поне 2 месеца преди крайния срок за кандидатстване.
Българи могат да кандидатстват и за стипендия в Дания. Тук тя обаче не покрива целия срок на следване - максималната е 24 месеца. Сумата е 5000 датски крони месечно (малко над 500 евро) и почти изцяло покрива разходите за храна и общежитие. Студентите могат и да работят (с разрешително) - официално до 15 часа седмично, а през лятната ваканция - до 37.
Кандидат стипендиантите обаче трябва обстойно да представят плановете за образованието си. Те трябва да подадат документите си в центъра за чуждестранни студенти CIRIUS (http://www.ciriusonline.dk) до 1 март.
Всички, които смятат да следват тук в пълен бакалавърски курс (3 години) или магистратура (1.5-2 години), трябва да вземат разрешително за пребиваване.

ШВЕЦИЯ
В Швеция има доста програми на английски език, както и безплатни курсове по шведски. От чужденците се изисква сертификат за владеене на английски - TOEFL, Cambridgе, IELTS.
Тук новопристигналите студенти също имат право на стипендии. И обратно - онези, които са живели 2 години в Швеция, преди да кандидатстват, нямат право. За българите, които записват пълен бакалавърски курс, стипендията стига до 8000 шведски крони (ок. 800 евро) месечно и е предназначена за издръжка. Стипендиантите имат право и на еднократна помощ за пътуване, която е 8000 крони.
За следващата учебна година е късно тепърва да се кандидатства - срокът е до края на януари. Документи се приемат и след това, но кандидатът евентуално получава място само в специалности, останали незаети. Процедурата е следната: всеки може да се регистрира в шведския образователен сайт http://www.studera.nu, където подрежда специалностите по предпочитание.
До май-юни образователните комисии преценяват кандидатите и след това ги известяват по електронната поща.


НОРВЕГИЯ
И тук се кандидатства с диплома от училище и сертификат за английски. Както в много страни, за хората, които не владеят норвежки (по правило мнозинството източноевропейци и азиатци), има едногодишен курс по норвежки в университетските колежи.
Тук за всеки семестър студентите плащат такса от 300-600 норвежки крони (40-80 евро), която покрива административните разходи, както и достъпа до медицинска помощ, спортни зали, музеи и галерии, а понякога и намаления в градския транспорт. Държавни стипендии в Норвегия могат да ползват предимно магистрите и докторантите.
Стандартните формуляри за кандидатстване в университетите или колежите се изпращат до норвежката служба за висше образование NUCAS. Сайтът й е http://info.samordnaopptak.no/english. Преди това кандидатите трябва да се регистрират там и да попълнят списък от 10 (максимум) специалности, подредени по предпочитание.
След като съответните висши училища преценят кандидата, NUCAS посочва най-предпочитаната от кандидата специалност, одобрена от съответното заведение. Ако той се откаже от нея, може да бъде включен в листите с чакащи за най-желаните програми студенти.
Крайният срок за подаване на документи за следващата учебна година е 1 март.
Има университети и колежи обаче с курсове, предназначени специално за чуждестранни студенти, повечето на английски. За тях стандартният норвежки кандидатстудентски формуляр не върши работа и информация за процедурите при тях трябва да се търси в конкретните висши училища.

ФИНЛАНДИЯ
Всеизвестно е, че Финландия има образцови университети и финландците са най-образованата (статистически) европейска нация.
Основно език на обучението, разбира се, е финският и на места шведският, но във Финландия има най-много програми на английски - около 400.
Студентите плащат единствено членски внос от 45-80 евро. За месечна издръжка пък са достатъчни 500-650 евро. Чуждите студенти, които нямат финландско гражданство, нямат право на финансова помощ от държавата, но нямат никакви ограничения за работа.
Кандидатства се в до 4 висши училища едновременно - информацията за процедурите и формулярите са на сайтовете, а сроковете за подаване на документите са специфични за всеки един. Университетът в Хелзинки например приема документи от 15 ноември до края на януари.